Мотивация

Увеличи

Какво искам всъщност? Кой ли не си е задавал този въпрос! Трудно е обаче човек да прозре собствените си мотиви. Защото това, към което си мислим, че се стремим, често не отговаря на истинските ни желания.

Да потичаме в парка, да се обадим на майка си, да изхвърлим боклука – това са малките цели. Големите цели обаче са: да се оженим, да купим жилище, да създадем поколение. Човек обича да си създава задължения без значение дали става дума за личния, или за професионалния живот; човек обича да развива грандиозни планове и да мечтае за бъдещето. Нищо не искаме да оставим на случайността, въпреки че в крайна сметка всички ние сме ù подвластни. Повечето от нас следват в живота си хедонистичното правило »Избягвай болката и страданието, търси приятното и удоволствието!« А може би тайно се стремим към успех, власт и признание!

Мотивационната психология задава следния въпрос: »Защо човек прави това, което прави?« Както при всички прости въпроси, и тук е трудно да посочим верния отговор. Едно е ясно: у всекиго от нас се таят много желания. Често те се конкурират. Да отида на пазар или да погледам телевизия? Да спестявам или да замина на почивка? Да съм верен или да изневеря? Понякога разумът не иска да се подчини на сърцето, а понякога става обратното.

Как може да се подреди тази бъркотия? От десетилетия насам психолозите се занимават с описване на видовете човешки мотиви, като понякога стигат до педантична точност. Един особено прилежен изследовател на име Лутер Ли Бернард (1881 – 1951), американски социолог от 20-те години на ХХ в., изброява цели 14 000 мотива. Британецът Уилям Макдъгал (1871–1938), основател на почти забравената днес хормическа пихология (от гръцки hormé = подтик, стремеж, желание), изброява наред с глада, страха и половия нагон също така и смеха, пътешестването, желанието за собственост и благоденствие като универсални цели на човека. Колегата му Хенри Александър Мърей-младши (1893–1988) от Харвардския университет в Бостън (САЩ) се спира точно на 20 мотива, между които стремеж към успех, желание за признание, познание, издръжливост и господство. Най-известният списък на мотивите е т.нар. »пирамида на потребностите« на американския психолог Ейбрахам Маслоу (1908–1970). В основата ù са разположени основните потребности като желанието за сексуално удоволствие и храна. След това следват желанието за сигурност и обвързване, както и мотивите за »израстване«, като например потребността от разнообразие, красота и самоосъществяване.

Накратко

Скрити мотиви

1 Често мотивите, описани от един човек в анкета, не отговарят на неговото поведение, наблюдавано при различни лабораторни тестове.

2 Учените достигат до несъзнателните, »имплицитните« мотиви чрез проспективни техники като прайминг експериментите.

3 Вътрешният стремеж към преследване на дадена цел може да бъде намален от външни стимули, каквито са парите или похвалата.

---