КУЛТЪТ КЪМ ЕДИН ТИРАНИН

Умът се счита за върховното стъпало в еволюцията не само на човека, но и за венеца на творението, поне що се касае до живота на Земята. Той е осигурил неоспоримата доминираща роля на Homo sapiens над останалите форми на живот и го е запратил на Еверест-а на хранителната пирамида, давайки му илюзорното усещане за сила и мощ, и неилюзорното усещане за тлъста леееко недопечено-кървава пържола в устата.

Умът е измислил копието, ножа, лъка и стрелата, изобретил е пистолета, карабината и атомната бомба, достигнал е до идеята за миньорството и експлоатирането (разбирай разсипването и замърсяването) на природата и е осигурил власт на тези, които разполагат с всичко това над онези, които го нямат.

Умът се е натъкнал на пеницилина и виаграта (и в двата случая случайно). Геният му е достинал до розовите прозрения за червените фенери (сласт) в Амстердам и… късметлийските червени фенери в Хонг Конг; до биткойна и финансовите пирамиди, а също и до пудрата за миришещи на оцет крака; до хилуроновата киселина, силикона и екстензиите (в чест на силиконките), както и до гирите и щангите (в чест на двупръсточелните питекантропи с масивни предградия от комплекси, простиращи се отвъд тънката червена линия, маркираща подсъзнанателната им низина); до ботокса за мъртвите души, които много държат да изглеждат като мъртви и преживе; до лифтинга и лифтовете; вратите и вратарите; слаломирането по склоновете върху две дървени греди на краката и спускането с roller coaster-и въхру две релси под гъза; до интернета и чалгата; ексхибиционизмът и воайрството (достигнали най-ниската си точка с Фейсбук); смартфоните и затъпяването чрез “смарт”фоните; кламерите и бумагщината; бюрокрацията и йерархиите; политиците и корупцията; а също и робството, затворите, лудниците, концлагерите и различни други социални институции за “превъзпитание”.

Трижди ура за ума!!! Той е исмислил идеологии като комунизма, фашизма и нацизма, и свързания с тях геноцид на стотици милиони по расов, класов, кастов, родов, народностен или друг признак: геноцида на евреите от нацистите; на българите от турците; на арменците, пак от турците; на тибетците от китайците; на китайците от китайците (45 милиона!); на руснаците от руснаците (20 милиона!); на корейците от корейците; на червените (индианците) от белите (11.8 от общо 12 милиона, само в Северна Америка); на белите (аристокрацията) от червените (болшевиките); на братовчедите от първите братовчеди (Махабхарата), списъкът може да бъде безкраен.Ура за ума и за прекрасните забавления, които непрекъснато изобретява, за да бяга… от самия себе си. За религиите (най-вече трите клонинги — християнство, ислям и юдаизъм) и за фанатизма, догматизма и войните, свързани с тях; за мъченичеството и рая с обещаните награди в него; за аскетизма и (неидващото) просветление; за инквизицията и мъченията; джихада и тероризма; Гестапо и НКВД; опиумът, коката, амфетамините и марихуаната; антидепресантите и транквилантите; алкохола и алкохолиците; садизма и мазохизма; нощните клубове и стадионите: крясъците по стадионите и деградацията в нощните клубове: проститутките и пезевензите; комплексарите и садистите; секса и града; предградията и гетата; конкуренцията и бизнеса; парите и зависимостите; неравенството и мизерията; унижението и подчинението; стадният живот (brick in the wall) и себепотискането; ракетите (за масово унищожение) и ракетата (с която гониш като улав една подскачаща топка из корта); за плажовете и загара (увеличаващ осезаемо шанса за рак на кожата); солариумите и… загара; избелването (Майкъл) и пластичните операции (Джексън); плажният волейбол и тревният футбол; язденето на коне и… яденето на коне; убиването на бикове и язденето на бикове; консумирането на хлебарки и жаби и кланиците за едър добитък… този списък също може да бъде безкраен.

Умът е сътворил къщурките, в които всеки се крие и ключалките към вратите им (препоръчваме ключалки Abloy), а също и шпионките (и шпионите); кошерите от апартаменти и миризмите на манджа в тях; нуклеарната единица семейство — гарант за еснафско битие и егоистично вегетиране, и алармените системи, които пазят единицата от посегателства отвън; застраховките и застрахователите; мутрите и банкерите; лихварите и фирмичките за бързи кредити; далавераджиите и бюрократите; пазачите в затвори и затворниците; мутресите и метресите; големите клечки и дебеловратите им бодигардове; шефчетата и подчинените; корпорациите и закрепостените към тях; колите и шофьорите; ракетите, с които се пътува в космоса и кръженето с тях около Земята (до по-далече не могат да стигнат); операциите и операторите; консумацията и придобиването; часовниците и чиновниците; сектите и секстилите; лидерите и лазерите; заслоните и балоните; тираните и тиранията…

ПРОБЛЕМЪТ СЕ ОПИТВА ДА РАЗРЕШИ… ПРОБЛЕМА

Умът е лявата хемисфера на мозъка; логиката в математиката, а също и логиката, която заклеймява новите неща като “невъзможни”, “неморални” или “опасни”; той е статуквото и пазителят му; консерватизмът и ретроградното мислене; радетелят за прогрес и неговата най-голяма спирачка; претенцията за цивилизованост и източникът за всичко крайно нецивилизовано; екстремизмът и екзорсизмът; новото старо и старото ново…

Умът е съмнението, дилемата, желанията, колебанията, мисленето на дребно, страхът да не се минеш. Той е търсачът на удоволствията и бегачът на дълги разстояния от неудоволствията, смисълът и безсмислието (което се появява ако решиш да търсиш смисъла). Умът е всичко изброено и всичко (не)познато ти останало. Ако се изгради единна теория на всичкото, касаещо човека, в нея ще има един общ знаменател — умът. И едно негово водещо качество — да генерира проблеми.

Е, харесва ли ти плитката на битието, изплетена от ума? Не прибързвай с клишетата доводи, че без ум няма да има цивилизация. В цивилизацията има цицилизация, не и цивилизованост; култивираност, не и култура; решаване на проблемите, не и решения за тях (може да се сетиш за Сомалия, за децата с издутите кореми и за мухите, които лазят по очите им. Ще кажеш, че това е далече от нас, но първо това не може да е довод и второ — има не по-малко обезпокоителни неща точно под носа ти).

Ще кажеш, че “Където има хора, има и буди, и мухи.”
Но какво щеше да бъде ако вместо хора-умове имаше хора-души?!
Щеше ли да ги има будите и мухите? А и да ги имаше, щяха ли да те касаят по някакъв начин?

ДУШАТА — ЕДНА РАЗЛИЧНА ПРИЗМА

Хора-души. Не говорим обезателно за обезтелесени същности, а за различно възприятие, гарантирано от топлата връзка между душата (каквото и да означава тя) и духовността, явяваща се антидот на отровната алчно-консуматорска логика на ума.

Душата — дясната хемисфера на мозъка, но простираща се далече отвъд анатомо-физиологичната му топография. Ако мозъкът е хардуеърът, умът — софтуеърът, то душата е двоичният код, без който цялата система се обезсмисля, нещо повече — става несъстоятелна.

Душата е абстрактна, необяснима и енигматична. Тя е неуловима, като пространството, заградено между стените на къщата ти и незабележима, като простора, в който се е побрала цялата ни вселена. Грабни пространството или покажи вакуума и след това се опитвай да доказваш душата.

Душата е символът отвъд вербалните обозначения; абстракцията, която може да бъде схваната, не обаче и с ума; йероглифът, който ти дава многоизмерна перспектива за това, което изобразява, за разлика от буквите, редящи се в двуизмерни плоски значения; схващането на нещата в тяхната цялостност, а не поредността от разпръснати фрагменти; синхроничността, случваща се в реално време, за разлика от причинно-следствеността, която понякога става, по-често не (изразходвайки и в двата случая колосално количество време, усилия и напрегнато очакване); акаузалността, която създава невъзможности в ума ти и която случва невъзможните неща без негово участие…

Душата е покоят, който безрезултатно преследваш през целия си живот; балансът, който се опитваш да изградиш чрез ненадеждния акт на придобиване; мирът със себе си и със света, който дори и да се образува между двата им бряга, е като крехък слой топящ си лед върху течаща река; инспирацията — нетрайна и измествана непрекъснато от съмненията на ума; музите и музиката; хармонията и хармониите; синхронът и синхронията; абстракцията и прозренията; инсайтите и Инсайтинг; поезията като изказ и поетиката като начин на световъзприятие; изкуствата и изкусността; късметът и свръхефективността; неопределността и безпределността; безцелието и всепостигането; докосването до аза и аза, който докосва…

ДУШАТА ТВОРИ СИМФОНИИ, А УМЪТ ИЗМИСЛЯ СИФОНИ

Душата е по-добрата (или по-скоро по-истинската) част от теб, която ти разкрива неподозирани дълбочини и перспективи, даващи ти възможността да се потопиш в една отделна реалност и да затвърдиш един различен, по-оптимален за теб самия мироглед.


Душата е разЛичността, умът е идентичността.
Душата твори хармонии, умът — дилеми, съпроводени от турболенциите и дисонансите, произтичащи от опитите да ги разреши.
Душата е ефективна в идеалистичната си непрактичност, умът е крайно неефективен в конформисткия прагматизъм, в който се е окопал. Душата е стълба към небето, умът — отводен канал.

Душата е красива в цветната ѝ и неповтаряща се мултиизмерна калейдоскопичност, умът е като сива сграда със сиви стени и сиви тавани — всичките със сталинистки пропорции и унифицирана визия.
Душата има връзка с късмета и неопределеността, умът е свързан единствено със злободневното битие на битовизмите, мотивирано от нагона.

Тя Е, той не е!

Точка.

ПЛИТКАТА НА СЪДБАТА

Връзката между ума и съдбата? Оплитане.

Умът има участие във всичко, в което си се оплел, с което си се заплел и с което предстои да се замотаеш.

Умът твори реалността ти, казват някои, и това е вярно, ако се отнася не до мислите (вълничките), а до самия ум (на дълбокото блато).

Умът се страхува; умът желае; умът действа и (се опитва да) решава проблеми. Така все повече се оплита в сложните възли на съдбата, преди да се е усетил, че е започнал да плете дългата ѝ плитка.

Умът прави погрешни избори чрез страховете; окуражава компромисите, изгарян от желанията и стремежа си да ги постигне; подтиква към действие, позовавайки се на причинно-следствеността, като лицемерно възлага надеждите си на произволността; явява се неспирен генератор на проблеми, които го държат зает в опитите му неумело да премахва… генерираните от самия себе си проблеми.

Да, умът оплита теб и заплита съдбата ти. Но първо оплита сам себе си в хаотичното кълбо от болка, самоизмъчване, вина и срам. Умът е тиранин, но умът е и жертва на тиранията, от която иска да се освободи. Порочният кръг се затваря. Кое е първото — тиранинът или тиранията?

Искаш съдба, изплетена с ум?!
Водата кална от подметките
минава и през чистия калцун.

Отношенията между душата и съдбата? Разплитане… на плитката и политане над злободневието от монохромност.

Душата не разрешава проблеми, защото не участва в създаването им. Тя не те принуждава да действаш, защото обича покоя. Не живее в компромиси, защото не страда от прогарящи я желания, поради които да ги прави. Не е принудена да избира, защото в нея не съществуват противоречия. Не се страхува да създава алтернативи — за душата противоположност на алтернативите няма.

Душата Е (това, което си), умът не е (това, до което се домогваш да бъдеш).
Ще го повторим по-бавно.
Душата Е.
Умът не е.

Ти си… или умът, или душата. Ще кажеш, че си и двете. Различна е тъканта на битието, която оплита и… която разплита плитката на съдбата.
Душата Е. Умът не е.
Ако си душа, не се налага да избираш кое или какво да бъдеш.

Душата разплита съдбовната плитка,!
Ементала липсва,!
Остават (само) дупките (му) върху содена питка.